Гнатология (от гръцки език ,,Гнатос’’- челюст) е дисциплина, която изучава физиологията, функцията, патологията и лечението на целия комплекс от органи и структури, които участват в отхапването, дъвченето, преглъщането, говора и дишането, и в частност оклузията (статичните и динамичните контакти между зъбите на едната и другата челюст); долно-челюстната става; горна и долна челюст; дъвкателните мускули и др.

Към кого да се обърнете в случай на проблем или дисфункция?

Задачата на гнатолога е да предотврати, предвиди и лекува пациенти с нарушена функция на темпоро-мандибуларната става и останалите органи в лицево-челюстната област.

Проблемите в долно-челюстната става са заболявания, които засягат ставата и/или дъвкателните мускули, причинявайки болка и/или дисфункция. Симптомите, свързани с дисфункцията на стоматогнатния апарат, понякога са много ясни и недвусмислено сочат за зъбен проблем. В други случаи, симптомите са по-малко очевидни, но също толкова обезпокоителни. Често, в присъствието на неясни симптоми, които засягат области, различни от стоматологичните, като врата, ушите, езика или дори гърба, пациентът не знае към кого да се обърне.

Много са специалистите, които се занимават с тези проблеми:

Гнатологът, Общопрактикуващият стоматолог, Оториноларингологът, Лицево-челюстният хирург, Неврологът, Ревматологът, Ортопедът, Логопедът, Физиотерапевтът и др.

Всеки от тези специалисти има свой собствен диагностичен и лечебен подход и не всички са на едно мнение с етиопатогенезата на заболяването.

Моят диагностичен и лечебен подход се базира на наученото от президента на италианската асоциация на гнатолозитe – доктор Роберто Масната, по време на дългогодишния ми престой в неговата клиника и от Професор Марио Боско, по време на обучението ми в униерситета в Павия. Използваните от мен методи са доказани и признати от ,,Международния консорциум за лечение на долно-челюстни заболявания и орофациална болка’’.

Много от заболяванията на стоматогнатния апарат са свързани със зъбната дисфункция и променяйки (подобрявайки) оклузията, може да се постигне подобрение на симптомите и дори до пълно оздравяване.

Причините за нарушение на стоматогнатния апарат са много. Основните са:
Липса на един или повече зъба

Оклузална нестабилност

Хиперактивност на дъвкателните мускули

Патология на долно-челюстната става

Парафункции

Бруксизъм

Малоклузии

Според епидемиологични проучвания, нарушенията засягат 25% от населението. Налице е пик на разпространение между 20 и 40 годинишна възраст, а жените са засегнати около 4 пъти повече от мъжете.

Известни са 9 стадия на развитие, като не винаги се наблюдава преминаването от един стадии в друг:

• Здрава става
• Нарушение на нормалната функция между кондила(ставната глава) и ставния диск
• Започва частично придвижване на диска върху кондила
• Задната част на диска изтънява
• Допълнително удължаване на дисковите лигаменти
• Дискът се измества от кондила, при което се чува шум (клик, щракане) в ставата
• Дискът се измества от кондила и възпрепятства отварянето на устата
• Възпаление на ставната капсула
• Остеоартрит

Симптомите на нарушена дъвкателна функция

Когато зъбите и челюстта не са правилно разположени, тялото прибягва към серия от компенсаторни дейности, които дават възможност за изпълнение на функциите, въпреки нарушенията.

Компенсаторната функция е поверена предимно на мускулите.

Ако по някаква причина мускулите не могат да поддържат тази компенсаторна система в баланс, се изпада в състояние на дисфункция и се появяват симптоми на ниво зъби (изтриване, свръхчувствителност и болка при натиск); темпоро-мандибуларната става (шум, болка, шум в ушите); лигаменти и ставен диск (намаляване на възможнотта за отваряне на устата и отваряне и/или затваряне настрани); на мускулите на главата и шията (затруднено преглъщане); раменете и гърба.

Всички тези симптоми очертават уникална патологична картина, известни в литературата, като:

Черепно-мандибуларна дисфункция

Темпоро-мандибуларна дисфункция
Стоматогнатна дисфункция

Дисфункция на темпоро-мандибуларната става

Кранио-фациални болки

Тензионно главоболие

 

Поради сложното и специфично естество на всеки отделен случай на заболяване на ставите, диагнозата изисква точен анализ на пациента, придружен от различни диагностични методи. По същия начин, лечението изисква персонализиран план за лечение, за да се отговори на специфичните характеристики на заболяването на всеки пациент.

За щастие, особено ако се диагностицират навреме, заболяванията на долно-челюстната става отговарят добре на консервативни терапии и/или упражнения.

Показания за хирургична интервенция би имало само в редките случаи, когато се наблюдава силна болка и/или дисфункция, които не се повлияват от консервативната терапия.

Дългосрочните проучвания показват, че възможността за успех на консервативната терапия варира от 74% до 89,4%.

Гнатодонтски анализ

Гнатодонтският анализ се извършва чрез:

1. Общо-медицинска анамнеза

Тя представлява първият етап от диагностичната процедура и се състои в събирането на информация за общото здравословно състояние на пациента.Тази информация се анализира и се търси връзка със състоянието и функцията на стоматогнатния апарат.

2. Гнатологична анамнеза

Събира се информация за симптомите, съобщени от пациента, за гнатологичния проблем.

Информацията се получава чрез формулирането на серия от конкретни въпроси:

• Имате ли болка или дискомфорт по време на дъвчене, говорене, преглъщане?
• Имате ли болка или дискомфорт при отваряне на устата?
• Смятате ли, че зъбите ви не се затварят добре при затваряне?
• Чували ли сте някакви шумове от долно-челюстната става?
• Усещате ли болка пред или в ухото?
• страдате ли от главоболие?
• и други подобни въпроси

3. Дентално гнатологично изследване

Внимателният оглед на зъбите и венците за знаци, които са причинени от неправилното функциониране на стоматогнатната система се извършва директно от лекаря на стола.

4. Клиничен функционален анализ

Състои се от клинична проверка на функционирането на мускулите, темпоромандибуларните стави и сухожилията. Основните признаци и симптоми, които се търсят, са болка при палпация на мускулите и сухожилията, недостатъчно или прекомерно отваряне на устата, отваряне в страни, хипертонични мускули, съвместни звуци (клик и крепитация), разположение на ставната глава.

5. Инструментален функционален анализ

Това е функционален анализ, извършен чрез извършване на специфични инструментални прегледи, като например:

• Ортопантомография
• Цефалография. Цефалометричен анализ
• Радиография на ставите при затворена и отворена уста
• CBCT на ставата
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
• Гипсови модели и др.

 

 Лечение

Гнатологично лечение с ,,байт’’.

Съвкупността от данни, събрани при клиничното и инструменталното изследване, водят до гнатологична диагноза.

Първата стъпка в терапевтичния процес, много често, се характеризира с пре-терапия, извършена чрез ,,байт’’.

Байтът е интероклузален (междузъбен) ортопедичен апарат. Той е снемаем и изцяло покрива дъвкателната повърхност на зъбите на горната или долната челюст.

За да функционира правилно, байтът трябва да бъде направен въз основа на точните данни, получени от диагнозата.

Има различни видове байт, които имат различни цели в контекста на предварително установен лечебен план.

Ре/оценка на симптоматиката

Периодът на лечение с байт, обикновено е период на  пре-лечение. След като симптомите изчезнат или челюстта е поставена в правилната си позиция, байтът може да бъде заменен от ортодонтско лечение, протетично лечение или консервативно лечение.

Всички видове байт, с малки изключения, попадат в т.нар. „Фаза 1“ или „Пре-терапия“, които трябва да бъдат ясно разграничени от „Фаза 2“.

Фаза 1 е консервативно лечение, което не води до необратими промени; това е преходно лечение, което може да бъде подкрепено с медикаменти, физио- или психо терапия.

Фаза 2 е лечение с необратими промени, според Американската Дентална Асоциация, и може да включва селективно изпиляване на определени точки на зъбите, протезни конструкции, ортодонтия или консервативно зъболечение.

Ето защо е изключително важно никога да не се пристъпва към „Фаза 2“, преди дада е направена правилна диагноза, която е установила причината за симптомите.